ARCHITECTURAL DESIGN COMPETITION

FOR PASSIVE HOUSE IN BULGARIA

Новини

Игнорирането на концепциите за устойчиво развитие ще доведе до загуба на конкурентноспособност на международния пазар

За голяма част от българската общественост и представителите на архитектурните среди името на инженер Румен Йорданов нашумя по време конкурса за пасивна къща в с. Лозен край София, който приключи през април тази година. Инженер Румен Йорданов в екип с архитект Христо Станкушев и арх. Светослав Мичев, спечелиха първо място в конкурса. С него разговаря арх. Гергана Барабонкова, специално за последователите на Energy+ International.

Моля, разкажете ни нещо за себе си. Кой е Румен Йорданов?

Роден съм във Варна. Завършил съм Техническия Университет в София и Института за Науки и Технологии в Хонг Конг. Накратко, аз съм инженер сградни системи и ESD консултант. Други факти за мен – обичам да свиря на пиано, да пътувам и да строя по-добри сгради.

Бихте ли ни обяснили с едно изречение какво означава AEE, Asian European Engineering Ltd?

AEE бе основана преди две години в Хонг Конг и комбинира дългогодишния опит в сградните системи в Европа и устойчивия дизайн в Азиатско - Тихоокеанския регион.

Много професионалисти в България не виждат предимствата да специализират в областта на устойчивата архитектура, енергийната ефективност и пасивните сгради, защото не смятат, че може да приложат тези знания в сегашната обстановка в България. Какво Ви накара да изберете да специализирате в тази област и каква е разликата да бъдете консултант по устойчиво развитие в Хонг Конг?

В момента строителната индустрия в България най-вече се фокусира върху намаляването на капиталните разходи и неща като дългосрочни оперативни разходи и въздействието върху околната среда не се разглеждат като основни фактори. Сертификатите за зелени или устойчиви сгради не са решаващи фактори при определянето на цената на жилищните или търговските имоти. Също така наредбите в България не изискват устойчив анализ по отношение на енергията, водата, материалите и др. Нито пазарът нито законодателството се насочват в тази посока и вероятно професионалистите са прави да казват, че не е от значение да се трупат познания в тази насока. Въпреки това, поради игнорирането на концепциите за устойчиво развитие, представителите на инженерната и архитектурната индустрия губят конкурентноспособност на международния пазар. Разбира се, друга последица е, че е качеството на местния сграден фонд не е толкова добро, колкото би трябвало.

Важно е да се разбере, че устойчивото развитие не е нова или отделна дисциплина, то по-скоро е естествено допълнение към всяка традиционна дисциплина на сградните науки. Моят интерес към устойчивото развитие започна много отдавна покрай родителите ми, и двамата от които са инженери по сградни системи. По-късно завърших обучението си в Хонг Конг и започнах кариерата си там, когато устойчивото развитие беше много гореща тема и беше приоритет за всяка инженерна или архитектурна компания. В момента устойчивостта е изискване за всеки строителен проект. Стратегическата роля на Хонг Конг позволява на консултантите тук да имат достъп до широк кръг от проекти в Тихоокенаската част на Азия в допълнение на местните проекти. В този регион се правят значителни усилия в развитието на устойчивото строителство посредством наредби, стандарти и рейтингови системи като Сингапур, Австралия и Хонг Конг са най-ярките примери сред множеството други, които развиват местни стандарти за зелени сгради.

Бихте ли ни казали нещо за Вашите впечатления и опит, придобити по време на конкурса за пасивна къща в България. Какви според Вас бяха качествата на Вашия проект, които спомогнаха той да бъде избран за победител в конкурса?

Нашият екип отдели нужното внимание и на сградните системи и на архитектурата. Това беше ключовата предпоставка за разработването на цялостния проект. Тъй като конкурсът беше специално обявен за Пасивна Къща, нашата основна цел бе да следваме и изпълним изискванията на стандарта. Преминахме през три различни варианта за форма и ориентация докато изберем окончателния вариант. Същият процес беше приложен за всички останали компоненти на сградата и ние стриктно следвахме посоката от общото към детайла. Заедно със специфичните особености на пасивните къщи, ние приложихме множество други международни концепции и стандарти за зелени сгради, които бяха подходящи за този проект. Тези характеристики обогатиха проекта и дори надхвърлиха показателите на типичната Пасивна Къща, която основно се фокусира на енергийната ефективност. Ние също така приложихме детайлни компютърни анализи (енергийни симулации, CFD и модели за дневна светлина) за да оптимизираме сградната обвивка, вътрешното разпределение на пространството, естествената вентилация и осветление. Опитахме се да представим проект, подкрепен с анализи и данни за очакваните показатели.

Ако трябва да направите този проект отново какво бихте променили?

Поради ограничението във времето, не успяхме да подготвим анализ на разходите и анализ на жизнения цикъл. Решихме, че за целите на този конкурс, те не са от съществено значение. Въпреки това, ако отново имаме възможност да разработим проекта, бихме представили повече информация относно осъществимостта и периода на изплащане на всеки един от предложените елементи.

Какво ще кажете за останалите проекти от конкурса? Имахте ли проект фаворит?

Конкурсът привлече много проектантски екипи и за нас беше голямо удоволствие да разгледаме всеки един от проектите. Всички те имаха интересни идеи, но много от тях не бяха развити до техния пълен потенциал. Също така малко проекти представяха количествени характеристики, за да оправдават наличието на дадени елементи. Като добри примери бих посочил проектите на Артур Алмейда и Джоанна Коста и проекта на арх. Кунчо Цилков.

Какъв е Вашият съвет към младите архитекти в България, които навлизат в областта на устойчивите, ниско енергийни и пасивните сгради? Според Вас от какво значение има обучението, за да станат експерти в тази област?

Тези тенденции са за ефективно използване на ресурсите и оптимизирана ефективност на сградния фонд. Те могат само да добавят стойност към строителния проект и не противоречат на другите аспекти на традиционните сградни науки. Както споменах по-рано, опитът в тези области може само да увеличи конкурентоспособността на българските професионалисти на международния пазар.

Що се отнася до обучението, няма съмнение, че то е важно. Много университети по целия свят включват устойчивото проектиране в техните учебни програми и дори предлагат образователни степени, посветени на тази тема. Въпреки това, за младите специалисти е важно да приложат тези знания още като започват своята кариера, тъй като обучението без практика е недостатъчно. Ето защо, само търсенето на тези услуги от строителната индустрия може да изгради такива експерти.

Бих препоръчал на всички млади специалисти да бъдат информирани и да следят устойчивото развитие по цял свят, защото добри примери могат да бъдат намерени навсякъде. Също така е много важно да се съсредоточат върху местните проблеми, където да се намерят подходящи решения. Много е подходящо да следват мисълта “Мисли глобално, действай на местно ниво”.

Бихте ли ни дали информация за текущата енергийна политика в Китай? Как тази политика се прилага при енергийната ефективност на сградите?

Китай и Хонг Конг имат различни правни системи и следователно различни строителни разпоредби и стандарти. Принципът на Китай за рейтинга за зелени сгради е известен като “три-звездна система” и официално се назовавa . В допълнение на това, изискванията за енергийна ефективност са въведени в редица национални и местни наредби. Минималните изисквания за мощността на вентилаторите, ефективността на съоръженията, подаването на пресен въздух и др. са задължителни за всички нови сгради и те обикновено са включени в документацията при проектирането на сградите.

Въпреки това, често предприемачите или собствениците на сградите и операторите имат собствени вътрешни изисквания, които надхвърлят нормативните изисквания. Някои от големите предприемачи инвестират в собствените си паркове за научноизследователска и развойна дейност, където те тестват енергийно ефективни и устойчиви технологии и материали и след това ги приемат като техни стандартните практики. Ролята на държавните институции, които работят върху регулации и стимули е гъвкава и може да бъде тема на дълга дискусия.

Хонг Конг има различна рейтингова система за устойчиво развитие BEAM Plus, която не е задължителна. В допълнение на това има Стандарти за сградна енергийна ефективност, които пряко се отнасят до сградната обвивка, отоплението и вентилацията, осветлението, асансьорите и електрическите инсталации. От скоро стартира нова Наредба за енергийна ефективност, която налага значителен брой строги изисквания за всички нови сгради и въвежда график за задължителни енергийни одити за всички съществуващи сгради.

Властите в Китай и Хонг Конг предоставят редица ръководства, материали и примери за добри практики в областта на устойчивото развитие, които са от полза за специалистите.

Разкажете ни за Вашата работа в областта на пасивните сгради. Работите ли върху проекти за Пасивни Къщи в момента?

В момента нямаме проекти, които предстои да бъдат сертифицирани по Стандарта на Пасивните Къщи, обаче, за проекти, които имат строги цели за енергийна ефективност, ние обединяваме различни подходи и концепции от стандарта за Пасивните Къщи.

Колко Пасивни Къщи са построени в Китай?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос.

Лесно ли е според Вас да се убеди един клиент да избере енергийно-ефективен дизайн, в сравнение с конвенционалния дизайн? Какъв е подходът ви към клиент, който не вижда предимствата на енергийната ефективност за неговата сграда?

Почти всички клиенти, които търсят нашите услуги всъщност се интересуват от някакъв вид енергийна ефективност и дизайн, съблюдаващ опазването на околната среда или сертифициране. Обикновено най-добрият начин да се представи енергийно-ефективен дизайн е чрез анализ на разходите и ползите, което показва колко са спестяванията и за колко време може да се възстанови вложената инвестиция. Разбира се всичко зависи от това, какво се счита за "конвенционален дизайн". Също така е много важно представянето на ползите от устойчивия дизайн да е съобразено със събеседниците, т.е. различен подход се изисква при комуникацията с обитателите, проектанския екип, фасилити мениджъри, висшия ръководен състав или други страни.

Какво да очакваме да видим от Вас през следващите няколко години? Планирате ли да работите или да консултирате проекти в България?

В България нашите партньори от Аргус’91 са утвърдени инженери на сградни системи и заедно с тях ние разширяваме работа ни по местни проекти. Заедно с арх. Христо Станкушев от dontdiy, също работим върху няколко проекти в България и се опитваме да популяризираме устойчивия дизайн като неразделна част на проекта. Накратко, с нетърпение очаквам разработването на качествени проекти в България.

Освен това, аз се намирам в Хонг Конг и работя най-вече в Китай и Сингапур. Освен върху търговски проекти, в момента участвам в развитието на онлайн инструмент за BEAM Plus в Хонг Конг, а в бъдеще се надявам да имам шанс да допринеса и за развитието на българските стандарти за устойчивост.

Congratulations to the Passive House Design Competition Winners and to the Honorable Mentions!

Competition winners

Hristo Stankushev Dipl. Arch, Svetoslav Michev Dipl. Arch. – dontdiy, Bulgaria and Rumen Yordanov Dipl. Eng. MEP and Sustainability Consultant - AEE Asian European Engineering Ltd.

Comments from the judges regarding the project of  dontdiy: Excellent design & sustainable concept; Talented compact design and thought through; Energy: great energy efficiency presentation; very thorough explanations, Passive House concepts and calculations; Well thought out integration of mechanical systems, day lighting and architecture. The team will receive an award of 1500 BGN

Honorable Mentions

Seymour-Smith Architects, Rob Statham BArch, BA [Hons], Helen Seymour-Smith B.Arch [hons], Dip. Arch, RIBA , Cotswolds, UK
Comments from the judges regarding the project: Beautiful sustainable design in material & construction, correct design; nice details of the facades; Energy :The south facade with the sun shading works very well; wonderful presentation.

Dragos Fodoreanu, Romania
Comments from the judges regarding the project: Beautiful exterior and interiors; Simple but effective layout, feasible solution, economical building form; Energy: one of the few projects that could be a Passive House.

Peter Tchordov Dipl.Eng. Arch. and Sofia Kodjamanova - Tchordova Dipl.Eng. Arch., Bulgaria
Comments from the judges regarding the project: Good sustainability concept, simple but good design; Passive House concepts; good detailing; mechanical design, and sun control.

SPA Inovations - arch. Bogdan Teodorescu, arch. Ionut Tudose, arch. Sorin Juverdeanu, and
urb. Octavian Dragomir, Romania

Comments from the judges regarding the project: Beautiful sustainable project and presentation. Energy: excellent thoughts about the wood pellets and water reflection of the sun light to the solar panels.

General comments for all project entries: The entries in general show a high level of design creativity with a combination of both beauty and energy efficiency that is very exciting and promising. Many of the projects are very promising in regards to energy efficiency, but the designers appear to not have an understanding of energy balancing. With several projects, a few small changes, with little design impact, would have significantly improved the project’s energy efficiency.

First Stage Finalists

The finalists from the first stage of the competition who will continue to second stage

Public Vote Winners

Projects, selected by the contestants:

The most of the projects received one or two votes and we asked the judges to select the rest of the finalists, listed in alphabetical order:

Katya Hristova: Architects in Bulgaria are competitive to their colleagues from other countries but their work is twice cheaper

In series of interviews the internet site for architects and designers DeZona is going to introduce some of the members of the jury for the Passive House Design Competition, organized by Passive House Bulgaria. You will be able to hear their opinion about the passive architecture, the competition in Bulgaria and the preparation of the Bulgarian architects for participating in contests like this one. Take a look at what qualities the winner project should have according to arch. Katya Hristova in an interview with arch. Ivko Stanev.

Why did you choose working in the field of passive architecture?

This should be the choice of every architect who is interested in enriching the sustainable architectural environment that he/she creates. The designing process consists of four different components: function, aesthetics, time and price. Nowadays another component is added – sustainability. This is what every architect should have in mind while serving their clients and the society.

According to you is this the future of world architecture?

I think that passive architecture is a part of the global architecture's evolution. Pretty soon the regulations for passive architecture will be a part of the codes that we follow for buildings' design. In some countries they are already integrated. According to me an architect is responsible for the product he/she creates and in the same time responsible for the building's function and its effect on the environment. Technologies develop very quickly and the way of thinking becomes better. Architecture changes and being sustainable is a part of this new vision. The resources' quantity decrease while consumption increases. We cannot allow ignoring this problem.

Read the entire interview with arch. Katya Hristova here.

The future belongs to energy efficient buildings!

We would like to express our gratitude to all who have already registered for the design competition for a Passive House in the village of Lozen, near Sofia! Up until now, registrations for participation in the contest were submitted by architects and students from five continents: Europe, North America, South America, Asia and Australia. All participants took up this challenge with great enthusiasm, which means that the future belongs to the energy efficient buildings! We are very excited that there are many followers of the Passive House Standard around the world. We believe that together, we can really focus the public attention on the Passive House principles, design, and the sustainable concepts and technologies. The competition has already been covered widely by the Bulgarian and the international media sources and architectural portals. All publications can be viewed here.

Wishing you great success with your competition entries!